Сова Харис заложи на ГЕРБ

Tweet

Според направените заявления, най-голяма подкрепа се очаква да получи коалицията ГЕРБ-СДС – 25,9% от действителните гласове. Следва я коалицията ПП-ДБ с близък резултат от 24,6%. Този резултат не достига сбора на подадените по отделно за двете партии гласове на последните парламентарни избори. Очертава се оспорвана борба и за третото място между ДПС (12,8%) и Възраждане (12,6%). За БСП с 7,8% можем да заявим, че със сигурност ще влезе в следващия парламент, но на неуютното за доскоро водеща формация пето място. Регистрираните резултатите показват, че Левицата! (4,1%) е напът да прескочи изборната бариера. Съвсем близо до тази възможност е и "Български възход" (3,9%). Засега тенденцията и на двете формации се очертава като положителна. Според изследването, не така стоят нещата с "Има такъв народ" (2,9%). Дали поради непокрити очаквания или заради отделянето на водещи експерти от тази партия в нов политически субект, трендът при тях е в негативна посока. Вероятно за сметка на това коалиция "Заедно" отбелязва присъствие, което, макар и да е далече от бариерата за влизане в парламента, получава доверие, което надхвърля 4те процента.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 18-24 март 2023 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.

Когато доверието към дадена политическа сила надвишава степента на готовност да се гласува за нея, казваме, че тази партия има атмосфера, тоест, има възможност да увеличава своята електорална подкрепа. В настоящото изследване регистрираме, че партиите, които получават най-високо доверие, са двете най-значими политически сили у нас: ГЕРБ (19,3%) и Продължаваме Промяната (17,5%). Трябва да отбележим обаче, че доверието почти съвпада с готовността да се гласува за тях. Атмосферата им се е свила до твърдото ядро от избиратели. Ако са налични политически субекти с близък профил, е възможно доверието да се прехвърля и от избиратели, за които първи избор е друга формация. Например, сключването на предизборна коалиция между ПП и ДБ води до това, гласоподаватели на едната формация да изразяват доверие и към другата. Когато прогнозираме изборния резултат, трябва да отчитаме и този ефект.

Резултатите от изследването показват, че партиите от второто ниво според електоралната подкрепа имат по-голяма възможност да привличат нови гласове. Доверие, надвишаващо дела на гласуващите за тях, получават ДБ (14,5%), Български възход (13,9%) и Възраждане (13,0%). Ефект на преливане на доверие вероятно има и между БСП (11,8%) и Левицата! (9,6%). При ляво ориентираните формации също има потенциал за растеж. Доверието към ВМРО (7,8%) показва, че симпатизантите им още не са ги забравили, но че партията е изгубила актуалност в конкретната ситуация. Коалиция "Заедно" (4,2%) се налага сред претенциозната градска среда, което е гаранция за положителна тенденция вбъдеще, но все още е неизвестна сред по-широките слоеве от населението.

Рестартът на НДСВ (2,1%) засега е почти незабележим.

Резултатите от изследването показват, че не би трябвало да очакваме прилив на избиратели вследствие на предизборната кампания. 42,4% от всички гласоподаватели заявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите на 2 април парламентарни избори. Това означава, че до урните се очаква да отидат между 2,7 и 2,8 млн. души.

В хода на кампанията стават ясни и мотивите, които стоят в основата при оформяне на политическата подкрепа от гласоподавателите. Според общественото мнение, най-сериозният проблем пред страната в момента е инфлацията. На второ място са високите цени и спекулата около тях. На трето място се посочва управлението на страната в условията на политическата криза. Като значим проблем се оценява и корупцията. Отношението към войната в Украйна се очертава като фон, а проблемите в здравеопазването и съдебната система са поставени на заден план.

Едва 20% от избирателите считат, че след парламентарните избори на 02.04.23 ще се излъчи стабилно управление, което ще ни преведе през кризата. Тези, които са на мнение, че заплетеният възел на българската политическа сцена няма да се разплете с тези избори, са почти три пъти повече – 57,7%. С липсата на оптимизъм можем да си обясним и ниския интерес към политическите процеси.

По въпроса за износа на оръжие от България за Украйна общественото мнение е още по-категорично: 17,8% са "за", докато против са 65,8%. Трябва да отбележим, че по този въпрос политическата линия на Президента следва нагласите на мнозинството от българското общество. Това се потвърждава и от отговорите на въпроса "Как трябва да се регулират отношенията между България и Русия в по-далечно бъдеще?". Крайните позиции се застъпват от два почти равностойно дяла – Българския да се държи на възможно най-голяма дистанция (22,5%) срещу това България да се обяви против санкциите (19,3%). Превес (43,0%) получава умерената позиция, според която България трябва да спазва санкциите като лоялен партньор, но и да поддържа отношения като с близък съсед в региона.

Споровете около приемането на измененията в Изборния кодекс разколебаха увереността на избирателите в коректността на изборния процес. Все пак по- голямата част от хората – 48,8% - очакват, че служебното правителство ще осигури условия за провеждането на честни и демократични избори. Скептично настроените с 22,9%. Можем да се надяваме, че изборната администрация и този път ще бъде над политическите пристрастия 

Tweet