Адвокатите празнуват професионален празник

Tweet

Необходимостта от справедливо правосъдие и защита на правата и интересите на гражданите в следосвобожденска България довеждат до появата и развитието на подпомагащата съдебната власт професия – адвокат. В първите години българската адвокатура, заедно със съда и прокуратурата, оформя системата на родното правосъдие. По-късно се обособява в отделна, самоуправляваща се институция.

А макар и частично, първият документ, който се опитва да внесе някакъв ред, са утвърдените на 24 август 1878 година от княз Александър Дондуков "Временни правила за устройство на съдебната част в България” или Временни съдебни правила. Те на практика са началото на съдебната система в България. Във Временните правила се използва терминът "повереник” със значение адвокат.

За създаването на същинското адвокатско съсловие може да се говори след приемането на Закона за устройството на съдилищата от 1883 година, който за пръв път определя адвокатът като помощник на съда. Така през 1885 година се води статистика за професионалистите в области, която показва, че общият брой на адвокатите в 17-те съдебни окръга на младото Княжество България възлиза на 358 души.

Най-много от тях са адвокатите в София – 50, от които дори 9 били с висше образование. А през 1888 година идва времето и на първия специален закон, регламентиращ адвокатската професия в България – Законът за адвокатите, приет от петото Обикновено народно събрание. Документът е утвърден с указ на княз Фердинанд I, а датата е приета за празник на българските адвокати с решение на Висшия адвокатски съвет от 2005 година.

Tweet