Нова напаст: Иманяри с плавници

Pin It

Късноантичните крепости по родното Черноморие вече са известни и с това, че покрай тях се намират много златни монети - основно солиди, в активно обращение из цялата империя,разказва зам. директорът на НИМ проф. Иван Христов,

пише burgasdream.com. По нашето Черноморие има много ловци на амфори и други ценности, защото дори притежатели на регистрирани музейни сбирки предлагат солидни суми на водолази, рапанджии и рибари, за да се гмуркат за артефакти. "Те излизат на дълбочина след 10-ия метър, а докъм 40-ия слиза всеки любител с бутилка, маска и плавници. За съжаление у нас никой не контролира работата на частните водолазни центрове, които бълват сертифицирани водолази ежегодно. У нас няма забранени зони, за разлика от съседна Гърция - там се дава разрешение за гмуркане само за определен район. Своите наблюдения археологът – гмуркач споделя по повод новата му книга"Mare Ponticum".

Морското иманярство в България е голям проблем и защото е трудно контролируемо. Докато трафикът на суша стана по-ограничен и има сериозна охрана на археологическите обекти, то под вода не е така. Колко гранични катери има и дали им е до това да ловят съмнителни водолази? Колегите в Центъра за подводна археология също са малко - наука ли да правят, база ли да поддържат, проверки ли да правят, кое по-напред?"Според Иван Христов трябва да се оформи законово строг режим, така че в акваторията на археологически обекти да може да се навлиза само с представител на музей или друга културна институция. А успоредно с това да се популяризира морското ни културно-историческото наследство, тогава може би ще има протести не само при появата на багери край дюните. В този смисъл "Mare Ponticum" е и голяма крачка в правилната посока смята археолгът,чийто подводни експедиции през последните три- четири години дадоха нов блясък на подводната археология.

 

Pin It

ТЪРСЕНЕ